Начало » Казус СУ

Казус СУ

До: доц. Сергей Игнатов, Министър на образованието, младежта и науката

Копие: проф. дин Иван Илчев, ректор на Софийски университет „Св. Климент Охридски”

Копие: медиите

Относно: Модернизацията на системата на висше образование в България

ЗАЩО НАПУСКАМ УНИВЕРСИТЕТА

Уважаеми г-н министър,

Моята лична гражданска убеденост, че сферата на висше образование у нас спешно се нуждае от структурни реформи, ме принуждава да се обърна към Вас, за да ви запозная с един индикативен казус:

През юлската сесия на 2009 г. студентът по социология четвърти курс Атанас Гроздев не беше допуснат от мен до изпит по задължителната дисциплина „Теории за модернизацията”, която водя в катедра Социология, Философски факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски”, защото не беше покрил задължителните изисквания за допускане до изпит (не е постигнал необходимите резултати на предварителния тест). В следствие на това студентът Гроздев е отишъл при зам. декана на Философски факултет, доц. Димитър Денков, който му е нанесъл оценка по „Теории за модернизацията” много добър (5). Когато научих за случилото се от самия Гроздев, който лично ме си похвали, че е „намерил начин да се справи с мен, без да трябва да учи”, изпратих писмо до деканското ръководство с искане за проверка по случая. Беше ми отговорено, че е констатирано превишаване на правомощията от страна на доц. Д. Денков, изказваше се благодарност, че съм предотвратил допускането на грешка и че случаят е отнесен към ректора. Няколко месеца по-късно на среща между декана на Философски факултет, доц. Ал. Димчев, със състава на катедра Социология поставих въпроса за необходимостта от вземане на институционални мерки, за да не се повтарят повече случаи, като този с Гроздев. Доц. Димчев на няколко пъти пропусна да чуе въпроса и след неколкократни напомняния, накрая изрази учудването си, че не съм информиран, че е констатирано превишаване на правомощията от страна на доц. Денков, но въпреки това, ректорът е решил оценката, нанесена на студента Гроздев да бъде призната, защото в противен случай университетът можело да бъде съден и да търпи финансови загуби. На тази среща при този отговор въобще не стана и дума за институционални, процедурни, нормативни механизми, които да гарантират, че подобни безобразия няма да се допускат повече. 

Уважаеми г-н министър, в резултат на разгръщането на този казус взех решение да подам молбата си за прекратяване на трудовото си правоотношение със Софийски университет, защото не мога да си отговоря на няколко въпроса:

  • Първо, как да обясня на останалите колеги студенти, че трябва да учат и да се явяват на изпит, когато някои не получават оценка с усилие, а тропайки на вратата на началниците и нарушавайки писаните правила?
  • Второ, как да пиша вече на студентите оценката, която са изкарали, когато някой със знания за слаб е завършил с петица без да полага изпит?
  • Трето, не са ли прави онези, които настояват, че университетът подготвя студентите за житейска реализация, а за да се реализират у нас, е по-добре да се научат да заобикалят правила и пренебрегват морални норми?
  • Четвърто, къде мога да намеря списъка със студентите, които не бива да бъдат изпитвани, защото се радват на висше покровителство, за да не правя повече подобни гафове, като този със студента Гроздев?
  • Пето, възможно ли е въвеждането на процедура, която да гарантира, че титулярът на един курс поне ще бъде информиран (щом не може да бъде търсено мнението му), когато друг пише оценки по дисциплината, която води?   

 

Уважаеми г-н министър, давам си сметка, че това е вероятно един твърде дребен казус на фона на далаверите, за които научаваме периодично от медиите. Но аз съм от онези хора, за които свободата е върховна ценност, а не може да се упражнява свобода, без да има правила и върховенство на закона. Вярвах, че Софийски университет има капацитет да се бори с корупцията (разбрана тук като нарушаване на общия интерес), но след развитието на казуса с Гроздев оставам с впечатлението, че този университет е имунизиран срещу всякакви реформи и е в състояние да потули всеки скандал. Разбирам че липсата на правила предоставя властови ресурси на доста хора, но това противоречи на моето разбиране за професионализъм, граждански дълг и академичен етос. Нещо повече – опитите ми да търся решение на проблема, се възприемат като „гавра със студентите”, „нарушаване на конституцията” и „уронване престижа на университета”. Затова и подадох молба за напускане.

Прилагам цялата известна ми кореспонденция по казуса със студента Гроздев, защото вярвам, че тя може да е от полза при мотивирането на реформите в системата на висше образование, които инициирате. За конкретния случай възнамерявам да сезирам и прокуратурата.

Искрено се надявам да имате здрав гръб и Ви желая много късмет с подетите от Вас реформи!

Приложение: съгласно текста.

София,

23-06-2010 г.

С уважение:

(все още) гл. ас. д-р Венелин Стойчев,

Катедра Социология, Философски факултет, СУ „Св. Климент Охридски”

***

0887-230-203

обяснения

***

ПРЕСТИЖЪТ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПАЗИ ЗА СМЕТКА НА ИСТИНАТА

http://www.obshtestvo.net/content/view/1800/4/

***

http://www.sedembg.com/nov/index.php

***

ЗА ГОЛЯМАТА ПРАВДА И МАЛКИЯ ГРАЖДАНИН

Светла Енчева

***

Висшето образование в България: европеизация или феодализация?

blogeurope.eu

***

СОЦИОЛОГИЯТА НЕ Е КАМАРА С КНИГИ

СТУДЕНТИТЕ ПО „ЕРАЗЪМ” ВЗИМАТ КУРСОВЕТЕ С ИЗВЕСТНО НАМИГВАНЕ:

http://www.obshtestvo.net/content/view/1812/6/

***

В СУ „Св. Климент Охридски” преподават уроци по корупция

Д-р Стойчев, разкажете ни за проблема с оценката, написана от зам. декана на философски факултет в СУ „Св. Климент Охридски” – доц. Димитър Денков по Ваш предмет?

Неправомерно нанесената оценка е проблем. Но по-големият проблем е, че университетът няма имунна система да се бори с корупцията! Точно напротив – корупцията се е превърнала в норма. Затова правомерните действия изглеждат анормални. Прагът на търпимост към корупцията се е заличил и тя си минава през университета безпрепятствено… Разбирам корупцията тук буквално – разлагане на институцията.

http://www.modernpolitics.org/?p=695

***

Светла Енчева е социолог: http://svetlaen.blogspot.com/2010/07/blog-post_21.html

***

Уважаеми колеги от АСССУ,
бих искал още веднъж по най-категоричен начин да поясня, че напуснах университета, защото доц. Д. Денков, превишавайки правомощията си, нанася не студента Гроздев, който има двойка на теста при мен, оценка „много добър” (5). Напускам, защото ректорът на университета, проф. Иван Илчев, е признал тази петица. Защото не виждам никаква управленска воля в университета да се вземат мерки за по-високо качество на образованието. Точно напротив. Още веднъж го казвам – напускането ми няма нищо общо с каузата, дейността и позициите на АСССУ. Чисто ситуативно напускането е след позицията на АСССУ, но и след много други неща, които са се случили хронологически в този ред, но без да има каузална зависимост между тях. Ако доц. Денков не беше написал петица, нямаше да напусна. Ако ректорът не беше признал тази нелегитимна петица, не бих напуснал. Ако биха се били вземали мерки в университета да не се пишат оценки ей-така, не бих бил напуснал…

***

Скъпи колеги от АСССУ,

от статия на уважаемия колега Петко Циков във в. „Седем“ оставам с впечатлението, че все още няма достатъчно яснота за правните измерения на проблема. Това много ми напомня за протеста на майките, които неправомерно са се възползвали от помощи, докато децата им са в детски ясли, за сметка на други майки. У нас „майките и студентите винаги са прави“, но бих искал само да ви напомня някои правни норми. Надявам се, че сега ще стане ясно, защо доц. Денков (моите уважения) настоява, че „този казус няма да урони пристижа на университета, защото какви работи има, дето, ако излязат…“ Разбирате, че това послание не е отправено към мен, нали? Става дума за нелегитимна диплома, издадена от Сафийския университет.  

ПРАВНИ ОСНОВАНИЯ:

  1.  На 16.06.2009 г.  заместник деканът на Филосовския факултет в СУ „Св. Климент Охридски” доц. Димитър Денков, извън кръга на своите правомощия и нарушавайки материалните и процесуалните правила, е резюлирал с „Да” молбата на студента по социология четвърти курс Атанас Гроздев да му бъдат признати като курс „Теории за модернизацията” преминатите от него курсове в университета Хумболдт по „Социология на конфликта” (зимния семестър на учебната 2008/ 2009 г.) и в университета Вашингтон в САЩ по „Социална промяна в източна Азия” (зимния семестър на учебната 2006/ 07 г.). 
  2. През юлската изпитна сесия 2009 г. (на неизвестна дата) заместник деканът на Филосовския факултет в СУ „Св. Климент Охридски” доц. Димитър Денков, извън кръга на своите правомощия, е поставил оценка на студента по социология четвърти курс Атанас Гроздев по учебната дисциплина „Теории за модернизацията”, без последният да е положил изпит по дисциплината.
  3. Отново на неизвестна дата ректорът на СУ „Св. Климент Охридски” е потвърдил поставената на посочения студент оценка от заместник-декана на Философския факултет, въпреки че студентът не е положил изпит, както и без да му е признат трансфер на кредити от обучение в чужбина по установения за това ред и при липса на основания за признаване на трансфер на кредити, които да бъдат признати за положен изпит по дисциплината „Теории за модернизацията”.

Уди Алън (а не Достоевски) за „престъпленията“ –  

ЗВО:

Чл. 58а. (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения: 1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит; 2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него.

Наказателен кодекс:

Чл. 274. (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който самоволно извърши действие, което спада в кръга на службата на длъжностно лице, която той не заема или от която е лишен, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация.

  

Чл. 282. (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6, или с пробация.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г., изм. – ДВ, бр. 89 от 1986 г., изм. – ДВ, бр. 75 от 2006 г., в сила от 13.10.2006 г.) Ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение, наказанието е лишаване от свобода от една до осем години, като съдът може да постанови и лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Чл. 283. (Изм. – ДВ, бр. 26 от 1973 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Длъжностно лице, което използува своето служебно положение, за да набави за себе си или за другиго противозаконна облага, се наказва с лишаване от свобода до три години.

Чл. 308. (1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използуван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години .

ОБОСНОВКА:

Заместник деканът на Философския факултет, доц. Денков, няма правомощие еднолично да признава преминати курсове в чуждестранни училища за преминат курс по учебна дисциплина във факултета. Този извод се налага от разпоредбите на чл. 18, ал. 1 и чл. 19, т. 2 на Наредба № 21 от 30.09.2004 г. за прилагане на система за натрупване и трансфер на кредити във висшите училища (изискващи произнасянето на специализирани комисии, които извършват признаване на кредити, придобити в друго висше училище, както и действия на длъжностно лице, отговарящо за кредитната система и студентската мобилност в основното звено), както и от разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Кл. Охридски”.

Не е спазена оповестената на Интернет страницата на Философския факултет процедура за признаване на изпити. На сайта на факултета http://www.phls.uni-sofia.bg/display.php?page=info, като елемент на процедурата за признаване на изпити е предвидено полагане на положителна резолюция върху молбата от титуляра на дисциплината. В конкретния случай от мен не е търсено мнение и съгласие под формата на положителна резолюция върху молбата на студента. Нито е търсено мнението на кредитния инспектор от страна на катедрата – д-р Светла Маринова.

Признатите от доц. Денков курсове в чужбина на студента Гроздев не отговарят на съдържанието на водената от мен дисциплина. Признаването на отделни периоди на обучение при условията на мобилност съгласно чл. 44а, ал. 2 от ЗВО е възможно само в случаите, когато тази мобилност отговаря на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен. В допълнение, съгласно публикуваните в Интернет страницата на Философския факултет изисквания и процедура за признаване на изпити последното е възможно само когато хорариумът по същата учебна дисциплина е не по-малък от 80 % (осемдесет на сто) от предвиденото в учебния план на специалността от Философски факултет. Категорично твърдя, че цитираните по-горе курсове по социология, преминати от студента Гроздев в чужбина не са част от учебния план по дисциплината „Теории за модернизацията”. Те не съвпадат и не покриват: 1) целите на курса „Теории за модернизацията” и 2)  съдържанието на преподаваната от мен учебна дисциплина (предмет, обхват, автори).

Признаването на изпити (трансфера на кредити от положени изпити) в чуждестранни университети е възможно само при наличие на съответни договорености със съответния чуждестранен университет. Подобна система е въведена в СУ „Св. Климент Охридски” за университети от страни-членки на Европейския съюз (с присъединяването на университета към  Европейската система за трансфер на кредити, уредено в Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Кл. Охридски” и публикувано в сайта на Филосовския факултет http://www.phls.uni-sofia.bg/display.php?page=info), но не и с университета Вашингтон на САЩ.

Превишавайки своите правомощия и полагайки своята резолюция върху молбата на студента, доц. Денков създава условия за неправомерно облагодетелстване на А. Грозев.

Основанията за издаване на индивидуален протокол за явяване на изпит  на студент извън утвърдения график са изчерпателно уредени в чл. 163, ал. 6 от Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Кл. Охридски”. Основанието: „обучение по програмата Еразъм” не е фигурира в изброените основания.

Ако приемем, че издаденият индивидуален протокол е елемент от процедурата за признаване на изпити, то съгласно публично оповестената на сайта на Философския факултет процедура (http://www.phls.uni-sofia.bg/display.php?page=info) индивидуален протокол в този случай може да бъде получен единствено при положителна резолюция върху молбата за признаване на изпити от титуляра на дисциплината, каквато резолюция не е поставяна.

Неправомерното издаване на ндивидуалния протокол създава условия за неправомерно облагодетелстване на студента А. Гроздев.

Относно полагането в индивидуалния протокол за изпит на студента А. Гроздев на оценка „Много добър 5” по учебна дисциплина „Теории за модернизацията” от заместник декана на Филосовския факултет доц. Димитър Денков следва да се отбележи следното:

Оценка за изпит се полага единствено от преподавател по съответната дисциплина. Това е валидно както за явяването на изпит в редовна, поправителна, ликвидационна сесия (вж. чл. 163 от Правилника за устройството и дейността на СУ „Св. Кл. Охридски”), така и за случаите на признаване на изпити, положени в други университети. Съгласно публикуваната в Интернет сайта на Философския факултет информация за студенти (http://www.phls.uni-sofia.bg/display.php?page=info), в случаите на признаване на изпити и след получаване на индивидуален протокол, оценката се нанася от преподавателя по съответната дисциплина.  Заместик деканът на Философския факултет в СУ „Св. Климент Охридски” доц. Димитър Денков е положил оценка на студента Гроздев в съответния индивидуален протокол неправомерно и при превишаване на правомощията си.

Поведението на доц. Денков създава условия за демобилизация на студентите и преподавателите във Философския факултет на СУ „Св. Климент Охридски” и търсене на „заобиколни” механизми за получаване на удовлетворителна оценка без учене и полаганена изпит.

В писмо с изх. № 86/ 06.10.2009 г. доц. Д. Денков: 1) Изразява благодарности, че съм предпазил от сериозна грешка дипломирането на студента А. Гроздев; 2)  Признава, че е разписал индивидуалния протокол на студента; 3) Признава, че е извършил оценка на изучаваните в чужбина курсове от студента и е преценил, че те могат да покрият курса по „Теории за модернизацията”. 4) Признава, че не е спазил необходимата процедура за признаване на кредити и е превишил правата си, като изразява съжаление за това. 5) Признава, че е извършил описаните по-горе действия с цел студентът да може да се яви до държавен изпит.

Това е коментарът ми от преди два дни на някои реакции в блога и социалните мрежи. Качвам го тук, защото разбрах, че трудно се стига до него:  

Уважаеми колеги, разбрах, че не сте разбрали. Или по-скоро, че някои не са разбрали. Ще се опитам да пиша ясно.

Понеже ценя и уважавам (макар да не споделям) изразената от някои колегиална солидарност към ваш приятел и състудент, изобщо не смятах да отварям тази тема. Но през изминалата седмица в един телевизионен репортаж доц. Денков изрази съмнение, че напускам университета, защото съм се обидил на вашата реакция по казуса „Гроздев”. Бих искал да разсея тези съмнения на доц. Денков по най-категоричен начин. Напускам университета, защото доц. Денков, превишавайки правомощията си, нанесе на колегата Гроздев петица по дисциплината „Теории за модернизацията”, която аз водя. Напускам, защото тази постъпка е била потвърдена от ректора на университета и не са взети никакви институционални мерки подобни безобразия повече да не се случват никога. В резултат на постъпката на доц. Денков и решението на ректора, е издадена нелегитимна диплома от нашия университет. Не носите ни най-малка отговорност за случилото се! Толкоз за напускането ми.
А сега за даването на казуса с Гроздев по модернизация. Мисля, че аз съм последователен и безкрайно предвидим в действията си. Още повече, че предварително публично обявявам какво възнамерявам да правя. Затова, когато научих, че колегата Гроздев, нарушавайки правилата, подвеждайки доц. Денков, преследвайки лична облага и т.н. се е сдобил с оценка по модернизация, изпратих незабавно писмо до декана с искане за проверка по случая, защото убедено вярвам, че правилата трябва да се спазват в името на общото благо. Направих го, защото смятам, че злоупотребата с власт не стимулира модернизацията на висшето образование у нас. Защото зная, че отвъд преподаването на конкретни съдържания, университетът има също своята „скрита учебна програма” и урока по „заобикаляне на правилата и тропане на вратата на началника” не ща да е там. Веднага след изпращането на писмото, уведомих ръководството, че ако случаят не бъде разрешен и ако не получа аргументи как да пиша на останалите колеги оценките, които са изкарали, ще трябва да пиша на всички шестици или да напусна университета. Споделих, не просто че ще разказвам за случилото се на студентите, но ще обявя в анотацията на курса и на сайта си, че изпит се взима и с ректорско разпореждане. Най-вероятно ръководството е решило, че тогава блъфирам, защото бях подканен „да не драматизирам”. Веднага запознах и катедрения съвет със случая и уведомих катедрата, че ако университетът няма ресурси да се справи с проблема, ще търся публичност, защото за мен е безотговорно да работя в университет, където властват връзки и лични зависимости. Съжалявам, но не може да има „малко правила” (Петко). Като социолози, го знаете най-добре. Иначе Креон щеше да спаси дъщеря си. Или има формални правила, или има лична зависимост. Затова при първата възможна среща с декана на факултета доц. Димчев, повдигнах въпроса за институционалните мерки, които са предприети във факултета, за да се гарантира, че правилата се спазват… Мисля, че моите действия са системни, предвидими и последователни, нали така?
Действията на асоциацията обаче не ми се връзват. Много добре зная, че има проблеми с програма Еразъм. Но нали разбирате, че за „десетте кръга на ада” по Еразъм аз не нося никаква отговорност. Ако действително асоциацията защитаваше интересите на студентите, а не частния интерес на Гроздев, би трябвало след неговите проблеми (и тези на много други студенти) с трансферирането на кредити, да инициира кампания за промяна на правилата, да изпрати предложение до ректора, да организира дебат по темата, да изпрати изявление до катедрения съвет, да търси медии… Простете моята неинформираност, но не съм чул за нищо подобно, макар че следя дейността й.
Затова моята интерпретация е друга. Съжалявам, но нямам достатъчно основания да приема, че става дума за защита на нечии права. Според мен става дума за запушване на моята голяма уста. Защото през последните години студенти са разработвали много казуси, в които са участвали техни колеги. Също е имало лични имена и конкретни случки. Само че винаги са били престижни – участие в зелени движения, блогърски кампании, медийни акции, предизборни кампании, младежки дейности, ходене по Еразъм… Ако въпросът беше принципен, защо тогава нямаше реакции? Предпоставката, че с даването на казуса с Гроздев „уронвам” престижа на университета е, че казусът представя клевети. Но ще е клевета, ако съобщавам неверни данни и изопачавам обстоятелствата. Защо асоциацията или съветът не поискаха проверка по тази факти и обстоятелства от ректора, за да се установи дали са клевета? Аз направих такова предложение. Защото щеше да стане ясно, че не са. Затова и доц. Денков предпочита да напускам заради студенти, а не заради институционалната среда, която толерира неговите (без) действия…
Някои хора ме обвиняват, че в казуса представям само моята гледна точка. Но предоставям всички документи, до които имам достъп, включително позициите на доц. Денков и на Атанас Гроздев. Това всичко са официални документи, които са публично достъпни за всекиго по Закона за достъп до информация.
От друга страна, моля, посочете ми един-единствен студент, който/ която са писали по казуса и смятат, че аз се „гавря” с тях, защото „съм страна”. Тезата за „гаврата” предпоставя, че студентите са малоумни мазохисти, за да се съгласят да пишат доброволно по такъв казус, ако аз действително оказвам натиск да интерпретират казуса в моя полза. Дайте ми едно име! Обратното е – няма нито една разработка на казуса, която да застава на моята частна позиция и въпреки това, разработките са много добри и отлични, нали? Симеон ли е ощетен, който писа в друга парадигма, след като напусна групата си? Другата част от групата му ли? Мисля, че аз самия дадох достатъчно много стимули на колегите да защитят систематично своите тези. Мисля, че целият курс насърчава самостоятелно мислене и диалог, производство на собствени, е не въз-производство на чужди социологически мисли…
Затова казвам, че ни ми се връзва тезата за правата… Петко смята, че Гроздев не бил нарушил „нито едно правило” като „намерил начин” (да се справи с мен). Прощавайте, но това, че някой не познава законите, не ги отменя. А това, че съм бил „действал недемократично”, като съм напуснал съвета и не съм позволил да се води диалог за мен е несериозно, защото съветът (все още) няма право на законодателна инициатива, защото не е депутат и не е МС. (Петко това най-добре трябва да го знае, защото беше на стаж в ИМП.) Или греша? На моето питане на съвет за правни основания, ми беше отговорено, че нямало правни основания, но имало „общо споделен университетски етос”. Мисля, че не е етос, а е неотрефлектиран хабитус и самото това вече не позволява диалог…
Затова – не ми се връзва. Моята интерпретация е различна. Защото единственото нещо, което накара доц. Димчев все пак да ми съобщи за решението на ректора, проф. Илчев, да признае неправомерно нанесената от доц. Денков оценка, беше споменатата от доц. Кабакчиева заплаха от писмен отговор. Защото писмен отговор предполага писмени свидетелства, а едни протокол и паметта са много надеждни, когато нещо трябва да се покрие… До ден днешен аз не съм получил никакво официално уведомление за решението на ректора по казуса, защото, пак казвам, ръководството беше предварително уведомено как ще постъпя. Все още крият от мен тази информация и биха продължили вечно да я крият, ако не търся публичност и прокурорска намеса. Съжалявам искрено, но според моята интерпретация, колегата Гроздев има малко общо с изявлението на асоциацията за „студентските права”. Защото Гроздев се чувства герой. По-важно е да ми се запуши устата и да не говоря за другите участници в казуса – ректора проф. Илчев, декана доц. Димчев и зам. декана доц. Денков, защото те носят реална отговорност, а не Гроздев. Защо иначе колегата Киро ще настоява на съвет „никога повече да не се дава казусът”, дори и без имена? Защо иначе асоциацията няма да прави нищо за промяна на правилата по Еразъм, след като е решила частния проблем на Гроздев?
Аз вече съм умряло куче в университета и по мен може да се рита спокойно. Ако някой е научил нещичко в часовете ми, берект версин. Ако не е, поне имате списък със свястна литература. Не искам и не мога да се бъркам в асоциационните дела, не зная и не мога да разбера кой там кого представлява, но наистина вярвам, че е много важно да има студентска асоциация, която да е различна от комсомолските съвети и да се бори за по-качествено образование. Дано да имате успех в това начинание!


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: