Начало » за живота, вселената и всичко останало » ГРУБО, ПО-ГРУБО, НАЙ-ГРУБО, ЛЮБОВ

ГРУБО, ПО-ГРУБО, НАЙ-ГРУБО, ЛЮБОВ

„Ама на нея така й харесва! Тя го иска! Тя ме кара да бъда груб! Така й показвам колко силно я обичам!” С тези думи често се оправдават в съда мъже, обвинени в домашно насилие. Само тези от тях, които изобщо стигнат до съд. Защото всяка четвърта жена в България е била обект на домашно насилие[1]. Но едва под 10% от жертвите на домашно насилие у нас подават някога жалби. А от тях над три четвърти оттеглят жалбите си след няколко дни и изобщо не се стига до повдигане на обвинение.

Това не е само български проблем. Преди няколко години участвах в един международен докторантски семинар в университета в Салерно, посветен на същия проблем – защо в Южна и Източна Европа жените, жертви на домашно насилие, изобщо не подават жалби срещу насилниците или пък оттеглят жалбите си, за разлика от жените от Северна и Западна Европа, които са склонни да повдигнат обвинение за насилие заради по-остър тон или поглед, например.   

Един от докладите силно се открояваше на фона на доминиращия феминистки дискурс.  Беше изнесен от една холандка от източноевропейски произход, която се занимаваше с gender studies. Тезата й силно се разминаваше с това, което попада под знаменателя на “политическата коректност”. След доклада останалите участници се нахвърлиха яростно върху нея и по категоричен начин й дадоха да разбере, че в никакъв случай не биха търпели повдигането на подобни хипотези. Не мисля, че тя някога е успяла да защити дисертацията си.

Докладът й беше изготвен на базата на включени наблюдения и изследвания на случаи в страни от Югоизточна Европа. В общи линии тезата й беше следната: с годините някои от изследваните жени сами са тласкали скрито мъжете си към насилие, което в един момент се е обърнало срещу самите тях. Понеже социалният свят, в който трябва да оцеляват се характеризира с липса на установени правила, ясни обществени закономерности и предвидима социална среда, то за част от жените, потенциални жертви на домашно насилие, става изключително трудно да се ориентират в този хаотичен свят, да поемат отговорност за живота и постъпките си, да планират бъдещето си и преследват целите си. Ето защо те с всекидневното си поведение толерират мачистки ролеви модели при партньорите си и санкционират проявите на колебливост, нерешителност, неувереност, рефлексивност, деликатност. Строгият тон, острият език, категоричното мнение, нетърпимостта към всякаква колебливост, безусловното преследване на целите, волевото налагане се превръщат в част от ролеви поведенчески модел, който създава една външна форма и удържа дефицитите на социално съдържание. Всекидневното толериране на подобен ролеви модел създава илюзия за ред и прави поносимо преживяването в един хаотичен и халтав социален свят, където вземането на всекидневни решения на базата на рационални аргументи става прекалено скъпо от гледна точка на разходът на психическа енергия, а понякога дори и напълно невъзможно. Проблемът е, че крайната форма на такова поведение е физическото насилие, което се обръща тъкмо към най-близките. Според онази холандка жените много често изобщо не се оплаквали или пък оттегляли обвиненията си срещу насилника, защото много скоро разбирали, че ролевият модел на насилника всъщност структурира целия им всекидневен свят и без тази структура, този свят би рухнал.

Разбирате, че подобна теза няма как да мине в среда на агресивен феминизъм. Но да не я мислим холандката и нейната дисертация. За мене по-интересен е друг паралел – дали хипотезата за някои от корените на домашното насилие не притежава евристичен потенциал да проясни и електоралните нагласи в нашето общество днес.

Сходствата са твърде силни. Огромна част от българските избиратели продължават да си харесват премиера – домашен насилник, който обаче пази някакво благоприличие на все по-тясната за него международна сцена. Нещо още по-интересно – огромна част от избирателите, не без безотговорна медийна подкрепа, продължават истерично да толерират ролеви модел, чиято крайна фаза е физическото насилие. Да набиеш гаджето на дъщеря си по принцип не е достойно за хвалба, която да предизвика публични овации, а повод за търсене на наказателна отговорност. Да искаш Доган да ти се яви на една ръка разстояние, да обясняваш наляво и надясно колко ти е бърза деснячката, да се хвалиш, че си първият бял шампион по карате, да риташ на вързано с Вучката и да не даваш обяснения за Мишо – бирата, за нарушаването на човешки права и да толерираш злоупотребите на вицепремиера са все елементи от арсенала на един ролеви модел, който се разминава с този на демократичния политик. Крайна проявна форма на такъв модел е физическото насилие и – точно както при домашното насилие – няма никакви гаранции, че избирателите, които толерират подобно поведение няма сами да станат негови жертви.

Ако хипотезите на онази холандка са основателни, то проблемът не е толкова в насилника, а в социалната среда, която прави трудно осъществимо или направо невъзможно рационалното поведение, защото няма ред, правила и предвидимост и по този начин стимулира общественото толериране на мачизъм – както у дома, така и на публичната сцена. Разбира се и „Бягство от свободата”, и „Тоталитаризмът” отдавна в подробности нищят детайлите на този социален проблем. Въпросът не е дали сме теоретично подготвени да го разберем. Въпросът е има ли обществото ни развита имунна система, за да реагира овреме на заразата. Въпросът е дали на предстоящите избори ще продължим да толерираме ролевите модели, които кулминират в домашно  или вътрешно насилие /domestic violence/ или ще потърсим пътя към свободата с нейните отговорности и предизвикателства. Защото насилникът у дома и в политиката никога не се отказва сам. Помните – най-често в съда той заявява, че постъпва така, за да демонстрира… любовта си.


[1] По данни на МВР за 2010 г.


1 коментар

  1. Ани Виденова каза:

    Много добър текст, Вени, браво, хареса ми логиката…..и за съжаление, смятам, че си абсолютно прав:(

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: