ИМА ЛИ ЖЕНАТА ДУША

Въпросът „Може ли жена да бъде върховен главнокомандващ?” стана напоследък обичаен рефрен у нас, с който противниците на кандидатурата на Меглена Кунева за президент възнамеряват окончателно да си разчистят сметките с нея. Нека само припомня, че същият този въпрос е бил формулиран и по друг начин. Например, трябва ли жените и мъжете да седят един до друг в театъра? Или пък – трябва ли да се позволява на жената да ходи на работа? Трябва ли жените да имат избирателни права? И в края на краищата /или началото на началата/ – има ли жената душа?

Дебатът за жените в армията има своята поне половинвековна академична история. Според неопозитивистката парадигма на Самюел Хънтигтън няма как жените да бъдат приемани за равни в един „мъжки” свят. Изследванията на Морис Джановиц обаче доказват, че хипотезите на Хънтигтън за доминация на консервативни нагласи в армията, които определят мястото на жената като домакиня, която гледа децата, готви и очаква блага дума от съпруга си, съвсем не се потвърждават от емпиричните данни. Най-остър става дебатът за жените в армията около изследванията на Синтия Енлоу, която в традициите на историческата социология разкрива „стъклените тавани”, които отвъд лицемерните декларации за равенство, скрито дискриминират жените и ги превръщат в „дълга опашка”, която следва „мъжката” част.

Но отвъд чисто академичните дискусии, тенденцията на отваряне на армиите /най-вече на американската/ за жени все повече се засилва, особено от 70-те години насам. Едно конкретно събитие от зимата на 1989 г. мощно ескалира този процес.

Точно в 00:55 часа на 20.12.1989 г. в Панама излита хеликоптерът на капитан Линда Брей – първата жена, която води бойна част в реални военни действия в обхвана на директния обстрел на противника. Акцията не е планирана предварително. По това време все още властват предразсъдъците, че жените не могат да запазят самообладание, когато са под директен обстрел. Само заради критичните обстоятелства в същата нощ допускат жена да води бойната акция.

Ръководството на операцията очаква със затаен дъх да разбере не дали, а след колко време ще се провали Линда Брей и колко пагубни ще бъдат последиците от този провал върху мотивацията на личния състав, защото „колкото и храбри да са мъжете, те трудно биха издържали гледката на ранена жена”.

Днес ние, като общество, сме в ситуацията на капитан Линда Брей. Скептиците на разширяването на Европейския съюз както у нас, така и навън, потриват ръце със задоволство при поредния мониторингов доклад, при поредния скандал за корупция, при поредното дело срещу България в международен съд.

Все по-големи групи от нашето общество днес са в ситуацията на капитан Линда Брей. Университетски преподаватели настояват, че студентите не могат да учат и ще се провалят, ако се вдигнат критериите за оценяването им. Политици настояват, че избирателите не могат да вземат сами решения и ще се провалят, ако бъдат оставени на убежденията си. Чиновници настояват, че хората с увреждания не искат независимост и ще се провалят, ако трябва да управляват сами живота си. Граждански активисти – че ромите на могат да се интегрират. Учители – че учениците не знаят. Режисьори – че публиката не разбира идеите им…

Капитан Линда Брей изпълнява мисията блестящо. В доклада за акцията й един от най-скептичните към качествата на жените генерали дописва на ръка следното изречение, предназначено за ръководството във Вашингтон: „Дайте им шанс!”

Днес е време да повторим думите му – дайте шанс! Дайте шанс на България! Дайте шанс на учениците, на студентите, на болните, на ромите, на децата, на родителите, на себе си. Дайте шанс и ще разберете, че когато имаме шанс, можем!

Чарлз Москос настоява, че въпросът за жените в армията не се отнася толкова за качествата на жените, а за качествата на армията. Една армия, която разчита на груба физическа сила, на физическа маса и на бруталност няма как да се отвори за жени. Обратното – постмодерните армии, мироопазващите армии, армиите на „третата вълна” разчитат на високи технологии, на интелигентни войници, сержанти и офицери, на подкрепа от медиите и гражданското общество. Въпросът днес не е може ли жена да бъда върховен главнокомандващ. Въпросът е можем ли така да реформираме сектора за сигурност, така да модернизираме мироопазващите си сили, че подобно питане да стане нелепо. Вярвам, че Меглена Кунева може да постави на масата този въпрос.

 


Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: