Начало » Архив ТМ

Архив ТМ

so long, and thanks for all the fish

Скъпи колеги,

Благодаря на всички, които допринесохте за взаимното ни академично обогатяване! Не съм сигурен кой от вас какво научи от курса, но лично аз научих много от вас и съм безкрайно благодарен за това.

Успех при завършването на курса и успех в живота!

п.п.

Не забравяйте, че „това го нямаше в конспекта“ не е оправдание, когато дойде време за важни неща!

основание

***

Скъпи колеги,

аз се казвам Венелин Стойчев и до 2010г. водех курса по модернизация в катедра Социология на Софийски университет „Св. Климент Охридски“.

В този блог можете да намирате релевантна информация за курса, да прочитате текущи съобщения и да си сваляте текстове, които се обсъждат на семинарни занятия. Освен това можете да задавате своите въпроси и да участвате с коментари на публикациите.

ТЕОРИИ ЗА МОДЕРНИЗАЦИЯТА

УЧЕБНА ПРОГРАМА (летен семестър 2010г.)

Уважаеми студенти,

Курсът по „Теории за модернизацията” се чете в катедра „Социология” на Софийски университет от 1992г. Курсът е разработен от проф. Георги Димитров и е един от базисните курсове за образованието по социология.

От тази година, съгласно Новата учебна програма на катедра социология (в сила за първи и втори курс), за първи път курсът е разделен на две части. Тази промяна в учебния план на специалността налага тази година студенти от втори и трети курс да посещават лекциите съвместно.

Курс ът си поставя задачата да ви запознае с няколко, на пръв поглед, много различни и отдалечени едни от други, но всъщност взаимосвързани измерения на модерността.

 Първо – с разнообразието от компоненти, аспекти и форми за социален преход от традиционни общества към общества, способни да (само)поддържат стабилен ръст на социална иновация. Т. е. курсът цели да създаде една достатъчно детайлна и исторически конкретизирана (темпорално и глобално) представа за самия модернизационен процес. Тази представа, чрез своята многовариантност, дава възможности (на социолога като социален експерт) за избор на социална стратегия и повишава гражданската отговорност за заеманата политико-ценностна позиция. С други думи, модернизацията е представена не само като исторически опит, но и като актуална проблемна ситуация – като пункт на пресичане между историята на социологическата традиция и всекидневно възникващата днес глобална история.

Второ, курсът по „Теории за модернизацията“ има възможността да ви запознае с един от най-добрите образци на либералната традиция в социално ангажираното мислене. Голямата част от модернизационните теории – пряко или косвено, в една или друга степен – се градят като полемика срещу марксистките версии за генезиса, същността и перспективите на капиталистическите общества. Особеност на курса е, че той представя либералното мислене не само като мислене за либерални ценности (свобода, пазар, представителна демокрация, правово общество, личностен суверенитет и т.н.), но основно като мислене посредством либерални ценности – еволюционизъм, анти-системност, рационализъм, морална ангажираност, свръх-значимост на детайла, плурализъм).

Представянето на различни възгледи за модернизацията се разгръща от позициите на една критична социологическа диспозиция. Това означава ангажираност, от една страна, с иманентна критика (експликация на вътрешните теоретико-методологически противоречия на всяка от концепциите). От друга страна, – с критика от позициите на други, алтернативни схващания за модернизацията. Последното предполага добра овладяност на класическите социологически парадигми, които в теориите за модернизацията играят инструментална роля (марксизъм, веберианство, дюркемианство, парсънзианство, теориите за елитите, за социалния конфликт, за социалната стратификация, за идеологиите и пр.).

***

УСЛОВИЯ ЗА ДОПУСКАНЕ ДО ИЗПИТ

Уважаеми колеги,

 Задачата на курса “Теории за модернизацията” е да развие у студентите професионални умения за разбиране на/ и справяне с актуални обществено-политически проблеми. Ресурс за това е социологизираното разбиране на историята. Ето защо курсът е фокусиран както върху разгръщането на модернизационните процеси в Западен контекст, така и върху спецификата на българската модернизация.

Цел на курса е студентите да са в състояние самостоятелно да анализират сложни социални феномени в техния исторически контекст и да откриват невидимите (за невъоръжено със социологическа компетентност око) връзки, които структурират социалната реалност.

За придобиването на такава професионална компетентност е необходимо всеки студент да извърви самостоятелно пътя на систематична научна реконструкция на присъщите на модерността структурни взаимовръзки между нейни (често явяващи се като независими едни от други) аспекти. Това се случва в хода на груповите обсъждания в рамките на семинарната програма на курса.

Ето защо текущият контрол е приоритетна форма на оценяване на постиженията на студента. 

 I. ТЕКУЩ КОНТРОЛ

 1) Участие на семинарни занятия

Тъй като това е интерактивен курс, който, за да постигне горепосочените цели, в изключително голяма степен се базира на студентската активност, то систематичното участие на семинарни занятия е ключова предпоставка за усвояването на учебния материал  – както за разбирането на специфичната материя, така и за изграждане на нагласа за аналитично разглеждане на текстове и изграждане на композиция на собствена професионална аргументация. Това означава, че физическото присъствие на семинарни занятия не се зачита за участие в семинарни обсъждания.

За да бъдете допуснати до изпит по “Теории за модернизацията”, трябва да сте постигнали оценка по-висока от “Слаб (2)” от участие (а не просто присъствие) на семинарни занятия. Оценки се поставят на всяко семинарно занятие в зависимост от това колко добре на груповите обсъждания сте успели да демонстрирате, че: 1) познавате текста, върху който се работи, 2) сте в състояние да откроите научния проблем, който решава разглежданият автор, 3) имате теоретично и методологически критично отношение към предложената от автора аргументация.

Отсъствието от семинарни занятия е възможно само по обективни причини и се извинява със съответен документ – болничен лист, съдебна призовка, повиквателна от МО и т.н.

Студенти, които поради някакви причини са отсъствали от повече от 3 семинарни занятия в рамките на семестъра, не се допускат до изпит, защото са изпуснали огромна част от учебния материал.

Тези изасквания са в унисон с Правилника на Университета:

Задължения на студента

Чл. 135. Всеки студент в Университета е длъжен:

1. да присъства редовно и да участва активно в задължителните форми на учебни занятия съгласно учебния план и учебните програми;

2. да подготвя задълбочено и да полага в определените срокове своите изпити и да изпълнява другите си

задължения съгласно учебния план;

3. да спазва установените правила за поведение и вътрешен ред в Университета;

4. да се отнася с уважение към преподавателите, административното ръководство, работниците и служителите от помощния персонал и останалите студенти;

5. да допринася със своята подготовка и гражданско поведение за опазване на доброто име и за издигане на престижа и научния авторитет на Университета;

6. да спазва правилата на добрите нрави и академичната етика на територията на Университета;

2) Тест

 През втората половина на първия и втората половина на втория семестър (обикновено края на месец май и края на ноември) се провеждат съответно тест І и тест ІІ. Целта на теста е да постави всички студенти от курса при равни условия, като същевременно а) проверява трайността на усвоените знания б) дава възможност за подобряване на текущите постижения на всеки студент.

Тестовете съдържат около 25 въпроса. Времето, с което разполагате за попълване на теста е един учебен час (45 мин.). На теста вие трябва да разпознаете кой е авторът на посочен емблематичен цитат и да посочите кое от няколко алтернативни изброени твърдения принадлежи на даден автор. Всички текстове, които се включват в теста са обсъждани на семинарни занятия. Тест І съдържа само текстове, по които е работено през първия семестър, а тест ІІ – само текстове, през които е работено през втория семестър.

Забележка:

Ако даден студент не издържи теста, трябва да се яви на поправителен тест, който е по-сложен и съдържа повече въпроси, защото обхваща целия учебен материал. Поправителният тест се провежда в края на семестъра. При формирането на финалната оценка се взима резултатът от поправителния тест. Ако студент не издържи и поправителния тест, не се допуска до изпит по предмета.

 3) Интерпретация на казус (работа по групи от по 5-8 участника) върху актуален проблем и публична защита на теза.

Доколкото водеща цел на курса е студентът да може да открива самостоятелно социологически съществени социални факти и проблеми и да може самостоятелно да прави социологически анализ-обяснение на тези проблеми, то в хода на всеки семестър трябва да изберете симптоматичен за българската модернизация казус и да разгърнете в писмен вид собствена си интерпретация върху него. (Това е своеобразна подготовка за държавен изпит и дипломна работа.) През първата част на курса се изисква разработване и групово публично представяне на проект за анализ на кезус. Втората част завършва с групово публично представяне на самия анализ на казуса.

Интерпретацията на избрания от вас казус не бива да е текст в есеистична форма. Тя, стъпвайки на наученото на семинарните занятия и лекциите, трябва да извежда в систематичен вид доказателства, аргументиращи ваша авторска теза. Целта на това занятие е всеки студент да демонстрира способност за разчленяване на социалната тоталност на значими характеристики (отнасящи се до модерността) и да изгражда смислови връзки между тях  Препоръчителният обем на проекта е 4-6 стр.  Препоръчителният обем на самия анализ е 8-12 стандартни машинописни страници.

На публичната защита, която се провежда в края на всеки семестър ще трябва да отстоявате вашите аргументи в рамките на 20-25 минутно изложение под формата на интервю с други студенти от вашия курс.

Студенти, които не са издържали успешно която и да е от формите на текущ контрол, не се допускат до изпит по предмета. Те трябва да презапишат курса. Това означава, че през следващата година са длъжни да изпълнят посочените тук изисквания в пълен обем и с успешен резултат.

II. ИЗПИТ

Всяка от двете части на курса по модернизация завършва с писмен анонимен изпит, на който студентите имат възможност да изберат един от двата изтеглени от конспекта въпроси. Имате на разположение два астрономични часа, за да разработите въпроса, който сте си избрали. Резултатите от изпита излизат до седмица след провеждането му.

Забележка:

На изпит имат право да се явят само тези студенти, които са преминали успешно през трите форми на текущ контрол – 1) тестове, 2) участие на семинарни занятия и 3) разработване на казус и публична защита на теза.

ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ ИЗПИТ

Ако успеете да изкарате оценка от текущия контрол Мн. Добър (4.50) или по-висока, то по ваш избор можете да се освободите от изпит или да се явите на изпит за повишаване на оценката при общите условя за всички студенти.

ФИНАЛНА ОЦЕНКА

Финалната оценка по “Теории за модернизацията” представлява средна аритметична от следните четири компонента:

        1) Резултати от участие на семинарни занятия

        2) Постижения на тестове

        3) Оценките върху казус

        4) Оценката от изпита по предмета.

 

Уважаеми колеги,

ако имате нужда от допълнителна информация за програмата на курса и правилата на работа, то винаги може да ме потърсите в каб. 417 в рамките на приемното ми време или да се свържете с мен чрез е-mail: stoychev@sclg.uni-sofia.bg Отговорите на въпросите и самите въпроси ще бъдат изпратени на общия имейл на курса.

9. ІІІ. 2010 г.                      Гл. ас. д-р Венелин Стойчев

***

 

Л Е К Ц И О Н Е Н К У Р С

 Въведение: историята на традицията, занимаваща се с въпроса за модернизацията (възникване; политико-културни предпоставки след края на Втората световна война; ключови фигури; причини за тематичната и ценностна преориентация на изследванията; еволюционизъм – дивелъпментализъм – теории за модернизацията – историческа социология). Логиката на курса в рамките на образованието по социология.

Ростоу

  1. Питър Бъргър – теоретична биография. Логика на възникване на интереса към модернизацията. Дилеми, разочарования, нови илюзии. Концептуалният замисъл в „Капиталистическата революция“. Разбиране за “икономическа култура”. – 2 часа .
  2. Капитализмът като феномен – генеалогия на понятието в социологическата традиция – постижения и нерешени проблеми. Понятието „икономическа култура“ и методологическата потребност от него. „Рогът на изобилието“. Социалната цена на благоденствието. Крива на Кузнец. Ценностният избор. – 2 часа
  3. „Класата: стълбицата на успеха“. Стратификацията като елемент на ценностната система в едно общество и мотивиращият ефект, който тя има. Основни параметри на социалната мобилност, произтичащи от типа социална стратификация. Либерални и социалистически стратификации и социална мобилност. – 2 часа
  4. Капитализмът и политическите свободи. Взаимозависимост на икономическа система и политически регулативи. Социалните функции на демокрацията. Капитализъм без демокрация и демокрация без капитализъм. Граждански предпоставки на демокрацията. – 2 часа
  5. Капитализмът и освобождението на личността. Проблемът за личностните предпоставки на капиталистическото общество. История и логика. Кризата на ценностните основания на капитализма. Универсалност или културна специфичност на индивидуалната автономност, нейните институционални предпоставки. – 2 часа
  6. Капитализъм и развитие: свързан ли е капитализмът същностно с историческите обстоятелства на своето възникване и въпросът за „износ на капитализъм“. Империализъм на идеологическо, икономическо и аксиологическо равнище. Какво означава „по-добър залог“ и как е възможен той? – 2 часа
  7. Източно-азиатският капитализъм и индустриалният социализъм – контролни случаи за теоретичния модел. Ролята на националните традиции, азиатският вариант за „индивидуална автономност“. Социалистическата икономика и нейните пороци. Кризата на социализма. Социализъм и авторитаризъм. – 2 часа
  8. Капитализмът и динамиката на мита: идеологическите основи на обществения живот. Разликата в потребностите от митове при капитализма и социализма. Проблемът за легитимността на капитализма и шансовете му да оцелее. Обобщение на теорията за капитализма. Изводите от 1991 – отвореният хоризонт на неунищожимия социализъм. – 2 часа
  9. Б.Муур-мл. и дилемите на ХХ век. Идеята на 4-те пътя за социално развитие. Методологическата специфика на подхода и нейната социологическа релевантност. „Революцията отдолу“, „Революцията отгоре“, „Селската (комунистическа) революция“ – структурни и историко-ситуативни предпоставки; логиката на всеки от пътищата за развитие. – 2 часа
  10. Английската буржоазна революция – проблемът за субекта; значението на агросектора; как става възможна парламентарната демокрация; защо авторитаризмът не вирее на Британските острови?
  11. Френската буржоазна революция – „бившият режим“ и ескалацията на недоволството. Защо революцията „изяжда“ децата си? Социалният смисъл на „Вандея“. – 2 часа
  12. Гражданската война в Америка – неизбежна ли е войната и въпросът за структурните предпоставки на отношението между Севера и Юга. Значението на моралния проблем за робството. Субект и резултати от войната. Какво би станало, ако бе победил Югът? – 2 часа.
  13. Японската модернизация – кризата на Шогуната и нейната социална логика. Как става възможен не-революционният преход. Основни параметри на модернизацията. Пълзящата фашизация и логиката на външната експанзия. – 2 часа
  14. Комунистическите революции – значението на имперската бюрокрация. Влиянието на културните предпоставки и на външния фактор. – 2 ч.
  15. Обобщение на теорията на Б. Муур-мл. Ролята на насилието в историческия процес. Пробемът на идеологическите компоненти на социалните системи и за системността на ценностните компоненти.- 2 часа
  16. Д. Аптър – биография и особености на изследователската позиция. Методологическия комплекс на либерализма. Научният пробем за моралния избор. – 2 ч.
  17. Основни черти на модернизационния процес като проблем на политическото ръководство. Категориални предпоставки. Основни типове политически системи. – 2 ч.
  18. Модернизиращите субекти – модернизатори и модернизационни нагласи, механизми за тяхното разпространение. – 2 ч.
  19. Традиционализъм и развитие. Традицията „срещу“ и „във“ модернизационния процес. Ролевата система като индикатор за модернизация. Модернизационните предпоставки и ценностни напражения в хода на модернизацията. – 2 ч.
  20. Отношението индустриализация – модернизация. Анти-лениновият смисъл на тезата за примата на политиката над икономиката в модернизационния процес. Драмата на интелектуалците. – 2 ч.
  21. Модернизация чрез елит. „Елитите“ като проблем на модернизиращите се общества. Проблемът за ценностната легитимност. Ролята на образованието. Иновация, професионализъм и формирането на кариери. – 2 ч.
  22. Политическата партия като модернизиращ инструмент. Промяна в ролята на партията в хода на модернизацията. Значението на политическата опозиция. Защо Партия и държава се сливат. Партии на представителството и Партии на солидарността. Извънпартийни компоненти на политическата система. Социалната роля на правителството.- 2 ч.
  23. Формиране на политическите ценности – консумативни и инструментални ценности. Теокрация и политическа религия. Политическата религия при мобилизационните системи. Вътрешната криза на политическата религия и формирането на нейното отлагане. – 2 ч.
  24. Идеологията в модеринизиращите се общества – генезис, основни типове (национализъм, социализъм, наука). Динамика на идеологическия процес и социалните основания за нейната преориента 6ия. – 2 ч.
  25. Мобилизационните системи като прототип на модернизация – обща характеристика. Ролята на партията. Значението на младежта. Приносът на чиновничеството. Отмиране на мобилизационните системи – генерационните конфликти и властта; разпадането на общонародната партия. – 2 ч.
  26. Алтернативи на мобилизационните системи – съгласуващи системи (демократични), неомеркантилистични; модернизиращи автокрации, военни олигархии. – 2 ч.
  27. Бъдещето на демократичното общество. Моралната уязвимост и шансовете на радикализма. Ролята на новия научен елит. Препятствията пред демокрацията. Демокрацията като постоянен граждански ангажимент. – 2 ч.
  28. Историческа социология на модерността.

 

БЪЛГАРИЯ В ОРБИТИТЕ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА

Тази част от лекционния курс е фокусирана върху българската модернизация. Представят се изследвания на актуални обществено-политически проблеми от парадигмалните позиции на теории за модернизацията. Тъй като курсът се стреми да запознава студентите с актуални изследвания, то тук са представени само примерни теми, които вече са били представяни пред предишни курсове.

***

СЕМИНАРНИ ЗАНЯТИЯ

 I. ОБЩООБРАЗОВАТЕЛЕН ЦИКЪЛ

  1. История на Модерността; предмодерният културен фундамент; ключовите характеристики на модерността. Методологическото значение на категорията „дух“. Сродства и отлики между модерност и пост-модерност. (Daynov-txt-08)
  2. Свободата на древните и модерната свобода – техните специфични структурни предпоставки в съответния начин на живот. Защо древните са идеал за модерния човек и защо днес този идеал е реакционен? Структурната логика на модерния обществен живот; противоречието в двойнственото битие на гражданина и необходимостта от будния разум. (Konstan-txt-08)
  3. Карл Попър – логическата кулминация на либералната менталност; кохеретността в разбирането на историята, строежа на обществото и ролята на личността. Логическата неизбежност от върховенството на разума и методологическите парадокси на антиисторизма. (Lyosa-txt-08)
  4. Антимодерната интерпретация на Революцията като емблематичен символ на Модерността. Къде е парадоксалността на Френската революция? Равнища и сфери на историческо съзряване на Революцията; самоотричането на аристокрацията и ролята на литературните салони;. Защо французите предпочитат всекидневието пред Революцията? (Tocqueville)
  5. Генеалогия на понятието модерно – поява на термина, навлизането в интелектуален оборот, съвременните му конотации. Вътрешните противоречия на модерния патос. Двойнственото отношение към историята – анти-традиционализъм и невъзможното бягство от традицията. (Polen-txt-08)
  6. Модерността – незавършен или незавършим проект. Модерността на модата. Многоизмерността на модерността. Връзката между менталността, ценностния комплекс на модерния човек и разбягването на науката, изкуството и морала. Обещанието на щастие като обществено състояние. Очарованието на варварството и екстаза от експлозия – как е възможно те да са субективно значими за модерния индивид? Културните противоречия на капитализма и методологическите противоречия на Д. Бел. Модерността като ever lasting change (Habermas-txt-08)
  7. Самозараждащата се модерност – културно-пораждащите функции на културната ситуация. Модерността като не-случайна и същевременно емерджентна; връзката Кант-Колеридж-Фарадей и културния климат на модернизираща се Европа. Индустриалните предпоставки за институционализацията на конкуренцията в иновативността; „индустриализация“ на иновативността и появата на всеобщото образование. Либералистичната версия за принципа на история – универсално или социално-ситуативно евристичен? Раждането на Модерността и произведеността на Втората световна война. (P.Jhonson-txt-08)
  8. Смисълът на противопоставянето срещу изнудването „за“ или „против“ Просвещението. Откъде идват основанията за това „изнудване“ и защо то е абсурдно. (Фуко – Що е Просвещение)
  9. Генеалогията на модерността: проблемът за властта у Фуко – срещу кого и заради какво е развита неговата гледна точка; модерната нормалност на Фуко – индивидуалната свобода чрез саморефлексия – самодостатъчна и универсална? (TM-M-Foucaut-txt)
  10. Философстването като естествен модус на съществуване за модерния човек. Що е Просвещение според Фуко и защо един периферен текст (на Кант) за Фуко придобива ценността на смислозадаващ хоризонт. Кой е проблемът на Кант и защо е нормално това да е проблем, въпреки привидната скандалност на тезиса, че рефлексията върху Революцията е по-епохално събитие от самата Революция. (М. Фуко)
  11. Хабермас и Фуко за Модерността. Може ли Хабермас да разбере Фуко?
  12. Проектът за модерността и мястото на тоталитаризма в него. Латентният тоталитаризъм в гражданското общество и тоталитаристичните предпоставки на обществата в аномия. Значението на ситуативните обстоятелства за превръщането на латентното масово, атомизирано общество в манифестирано. Индивидуалните субективни предпоставки на масовия модерен човек за ентусиазма от Първата световна война – отвращението от традицията, от буржоазния фалш, от всекидневието, от собствената всекидневност. Играта на социално-структурни и субективни предпоставки, на закономерно, емерджентно и политическа воля. Зависимостта на потребността от масово общество от задачите на модернизационния проект. Степени на съизмеримост между Сталин и Хитлер. (Х. Аренд)
  13. Модерното изкуство в контекста на културната модерност. Що е дадаизъм? Обещанието за всеобщо щастие и потребността от обществото маса. Деградацията на социалната връзка до „кръвопреливане“ (или за социално-антропологическите предпоставки на медицинския „факт“). Акцентът върху енергийността. (В. Тодоров)
  14. Модернистичната плътност на ХХ-ти век. „Шокът от бъдещето“ и шокиращото непознаване на ескалиращата модерност. Пост-модерното общество.(А.Тофлър)

 

II. БЪЛГАРИЯ В ОРБИТИТЕ НА МОДЕРНИЗАЦИЯТА

  1.  Преходът към модерното време като проблем за смяната на ценностната система. Как да мислим Възраждането. Императивът за “културното поданство на епохата”. Мислене за историята и мислене през историята. Разликите между синхронен и диахронен подход към историята. Защо Азбучна молитва е “зряла творба”. (Св. Страшимирова)
  2. Как е възможен Паисий. Защо българинът се сантиментализира. Противоречието между българско и християнско. Защо Паисий се вдъхновява от “срама” на българите. (Св. Страшимирова)
  3. Софроний Врачански и Българското Просвещение. Икономически ефекти от войните между Великите сили или как Софроний построи къща в Арбанаси. Защо наследниците на Софроний се гърчеят. (Св. Страшимирова)
  4. Нахлуването на модерността във всекидневието на българина. (Р. Гаврилова)
  5. Българският селянин и традиционният начин на живот; системообразуващи характеристики. (Ив. Хаджийски)
  6. Предмодерността на еснафа – междувремието като историческа епоха; възникването на индивидуализма, поривът на духа, възникващото омерзение към всекидневието и тягата към Революция. (Хаджийски – Еснафската Пестеливост )
  7. Модернизационните основания на мечтата по освобождението и контра-модернизационните ефекти на Освобождението. (Ив. Хаджийски)
  8. Парадоксите на българския обществено политически живот през първата половина на ХХ в. и тяхната модернизационна логика. (Ив. Хаджийски)
  9. Как стана възможен „социализмът“ и защо той се оказа стабилен? (Г. Димитров)
  10. Може ли социализмът – независимо от националните си особености – да осъществи успешна модернизация? (Г. Димитров)
  11. Началото на 90-те години през призмата на модернизационните процеси. (Г.Димитров)
  12. Българската социология в началото на 90-те – типологическа характерност и нейната историческа логика. Преминаването на историята във всекидневие, на всекидневието в идеология и на идеологията в социология. Социологическото конструиране на соцалния „факт“. Правила и етос на занаята. (Г. Димитров)
  13. Социологическото изследване на аномичния факт – защо (което означава „как“) е възможен в края на 80-те „студентски празник“. Историческата значимост на ситуацията и как тя структурира съотношенията субективно-обективно, ценности-емоции, вътрешно-външно и пр. Итерацията теоретичен модел – емпирична картина, какво не е ad hoc интерпретация. (8-XII)

 

***

ПОПРАВИТЕЛНА СЕСИЯ

4. ІХ. 2010 г.

ІV курс

Мирослав Маджаров, 11218 – Изпит: Слаб (2)

ІІІ курс – повишителен изпит за междинна оценка

Марина Генова, 11292 – Слаб (2)

Петър Георгиев, 11329 – Слаб (2)

Траян Калнаков, 11339 – Мн. Добър (4,5)

Анна Васева, 11343 – Отличен (6-)

Лора Васева, 11344 – Отличен (5.5)

ІІ курс

Емилия Каменова, 11389 – Отличен (6)

Янко Бояджиев, 11362 – Много добър (4,5)

Анна Тодорова, 11369 – Слаб (2)

Росен Юлиев, 11383 – Слаб (2)

Борислав Лозанов, 11399 – Слаб (2)

Георги Станев, 11407 – Добър (3,5)

В. Стойчев

 

 

ИСТОРИЧЕСКА СОЦИОЛОГИЯ НА МОДЕРНОСТТА

ВТОРИ КУРС, 2. 07. 2010 Г.

Анна Янова 11353 –          
Божидар Иванов 11354 3
Цветомила Добчева 11356 4
Ирина Ивчева 11357 3
Йорданка Недкова 11358 4
Теодора Транова 11359 4
Александра Димитрова 11360 6
Янко Бояджиев 11362 –          
Катя Петрова 11363 5
Гергана Крамарска 11364 5
Диана Петрова 11365 4
Мая Василева 11366 6
Магдалена Тодорова 11367 4
Благой Велков 11368 6
Анна Тодорова 11369 2
Васил Филипов 11371 4
Гюлфие Арнаудова 11372 3
Лиляна Руньова 11373 4
Станислава Ножарова 11374 5
Евелина Славкова 11375 3
Кристина Шаркова 11376 4
Деница Томова 11377 3
Мая Петрова 11378 6
Росица Антова 11381 4
Стоян Данов 11382 4
Росен Юлиев 11383 2
Любомир Найденов 11385 5
Полина Антонова 11386 5
Диана Савчева 11387 3
Емилия Каменова 11389 5
Велислава Василева 11390 5
Мадлен Тончева 11393 5
Милица Ангелова 11394 4
Веселин Георгиев 11396 5
Рени Василева 11397 5
Екатерина Стоянова 11398 3
Борислав Лозанов 11399 2
Петя Павлова 11400 6
Елена Каръмчева 11401 6
Кристиян Любенов 11402 5
Мария Димитрова 11403 5
Стела Костадинова 11406 5
Георги Станев 11407 –          
Антония Каменичка 11408 5
Иван Павлов 11409 4
Мирела Иванова 11411 4
Камелия Тодорова 11412 4
Даниел Христов 11414 –          
Антоанета Петрова 11417 3
Милица Керемидчиева 11418 5
Наталия Халачева 11419 4
Наталия Тошкова 11421 5
Стилия Баракова 11423 2
Ася Милева 11424 6
Ваня Стоянова 11425 5
Росена Иванова 11426 5

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: